Ловците роптаят срещу неписан данък, който държавата събира
Годишната вноска на ловджиите за стопанисване на дивеча скача с 10 лева от 2023 година и става 90 лева От гилдията се възмущават не толкоз поради нарастването, а поради " неписания данък ", който взима страната - 30 на 100 от парите се вливат в бюджета посредством Изпълнителната организация по горите. И това на фона на неприятното финансово положение на ловно-рибарските сдружения. По този мотив ръководителят на Националното ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България ” (НЛРС-СЛРБ) инж. Васил Василев разяснява по какъв начин се разпределят парите на ловците от трите такси, които те годишно заплащат.
Първата такса е за членския импорт, с която се удостоверява участието на ловеца в неговото ловно-рибарско съдружие. Средствата остават напълно в сдружението и с тях то получава опция да прави своята активност. Втората такса е заплащането на цената на държавния ловджийски билет, която е може би една от най-високите държавни такси - 15 лева Тези средства отиват непосредствено в държавния бюджет, като логиката е, че дивечът е държавна благосъстоятелност, т.е. на всички български жители, само че дивечовите популации се употребяват единствено от ловците. Третата такса е за разрешителното за лов и без значение дали е за наедрял, малък или мигриращ дивеч, всяко позволение има избрана цена. Цените се дефинират всяка година със заповед на министъра на земеделието и горите.
Средствата се разпределят по следния метод - 49% остават в ловното съдружие, 30% постъпват по сметка на Изпълнителната организация по горите и надлежно в държавния бюджет, а 21% отиват в Националното ловно-рибарско съдружие.
Парите за Съюза се събират в независима сметка за дивеч за разселване
Средствата се ръководят от комисията по ловно стопанство към УС на НЛРС-СЛРБ и в нея има представители на Министерството на земеделието, Изпълнителната организация по горите (ИАГ), Министерството на околната среда и водите, на районните дирекции по горите, експерти по ловно стопанство, учени от Лесотехническия университет и Института за гората към Българска академия на науките.
Националната стратегия за разселване на дивеч на НЛРС-СЛРБ действа към този момент 18 години, в нея в действителност постъпват тези 21% от издадените разрешителните за лов. Програмата обезпечава спомагателни количества дивеч за разселване въз основата на подадените поръчки от ловно-рибарските сдружения.
И по този начин стигаме до вноската за стопанисване на дивеча, която беше въведена през 2008 година с смяна в Закона за лова. Тя се заплаща по едно и също време с членския импорт и сега 70% от нея остават в ловно-рибарските сдружения за покриване на разноските по ловностопанските действия. Сдруженията имат право да употребяват от тези средства за назначението на ловджийски надзорник по защитата на дивеча и съответното материално застраховане на тази активност.
Останалите 30% сега постъпват още веднъж по сметката на Изпълнителна организация по горите
и надлежно в държавния бюджет, нещо, което не би трябвало да е по този начин. Защото това не е налог, не е такса или някакъв данък, които страната събира.
До 2012 година горските стопанства бяха длъжни да охраняват ловните региони, само че след смяна в Закона за лова и запазване на дивеча (ЗЛОД) те към този момент имат единствено контролни функционалности, тъй че тези средства към този момент не се употребяват целево. Ето за какво напъните на НЛРС-СЛРБ са ориентирани към връщането на всички средства от тази вноска в ловно-рибарските сдружения, защото законът постановява те да се изразходват за шест съответни действия, а страната сега не прави нито една от тях.
Увеличението на вноската за стопанисване на дивеча за ловците е обосновано от настоящата реалност. Това нарастване е последователно - в продължение на 8 години бе 50 лева, през предходната година бе увеличена на 80 лева, а за 2023 година ще е 90 лева Средствата от нея подкрепят сдруженията в техните ловностопански мероприятия, а намаляването броя на ловни излети от колективен лов на дива свиня поради разпространяването на АЧС фрапантно редуцира приходите на сдруженията от разрешителни за лов. Освен това през тази година се регистрира и извънредно високата инфлация, която оскъпява фуражите и другите материални разноски за поддържане на дивеч.
Вноската за стопанисване на дивеч е средството, посредством което може да се компенсира затрудненото финансово положение на ловно-рибарските сдружения, с цел да извършват те пълноценно отговорностите си по стопанисването на дивеча.
Първата такса е за членския импорт, с която се удостоверява участието на ловеца в неговото ловно-рибарско съдружие. Средствата остават напълно в сдружението и с тях то получава опция да прави своята активност. Втората такса е заплащането на цената на държавния ловджийски билет, която е може би една от най-високите държавни такси - 15 лева Тези средства отиват непосредствено в държавния бюджет, като логиката е, че дивечът е държавна благосъстоятелност, т.е. на всички български жители, само че дивечовите популации се употребяват единствено от ловците. Третата такса е за разрешителното за лов и без значение дали е за наедрял, малък или мигриращ дивеч, всяко позволение има избрана цена. Цените се дефинират всяка година със заповед на министъра на земеделието и горите.
Средствата се разпределят по следния метод - 49% остават в ловното съдружие, 30% постъпват по сметка на Изпълнителната организация по горите и надлежно в държавния бюджет, а 21% отиват в Националното ловно-рибарско съдружие.
Парите за Съюза се събират в независима сметка за дивеч за разселване
Средствата се ръководят от комисията по ловно стопанство към УС на НЛРС-СЛРБ и в нея има представители на Министерството на земеделието, Изпълнителната организация по горите (ИАГ), Министерството на околната среда и водите, на районните дирекции по горите, експерти по ловно стопанство, учени от Лесотехническия университет и Института за гората към Българска академия на науките.
Националната стратегия за разселване на дивеч на НЛРС-СЛРБ действа към този момент 18 години, в нея в действителност постъпват тези 21% от издадените разрешителните за лов. Програмата обезпечава спомагателни количества дивеч за разселване въз основата на подадените поръчки от ловно-рибарските сдружения.
И по този начин стигаме до вноската за стопанисване на дивеча, която беше въведена през 2008 година с смяна в Закона за лова. Тя се заплаща по едно и също време с членския импорт и сега 70% от нея остават в ловно-рибарските сдружения за покриване на разноските по ловностопанските действия. Сдруженията имат право да употребяват от тези средства за назначението на ловджийски надзорник по защитата на дивеча и съответното материално застраховане на тази активност.
Останалите 30% сега постъпват още веднъж по сметката на Изпълнителна организация по горите
и надлежно в държавния бюджет, нещо, което не би трябвало да е по този начин. Защото това не е налог, не е такса или някакъв данък, които страната събира.
До 2012 година горските стопанства бяха длъжни да охраняват ловните региони, само че след смяна в Закона за лова и запазване на дивеча (ЗЛОД) те към този момент имат единствено контролни функционалности, тъй че тези средства към този момент не се употребяват целево. Ето за какво напъните на НЛРС-СЛРБ са ориентирани към връщането на всички средства от тази вноска в ловно-рибарските сдружения, защото законът постановява те да се изразходват за шест съответни действия, а страната сега не прави нито една от тях.
Увеличението на вноската за стопанисване на дивеча за ловците е обосновано от настоящата реалност. Това нарастване е последователно - в продължение на 8 години бе 50 лева, през предходната година бе увеличена на 80 лева, а за 2023 година ще е 90 лева Средствата от нея подкрепят сдруженията в техните ловностопански мероприятия, а намаляването броя на ловни излети от колективен лов на дива свиня поради разпространяването на АЧС фрапантно редуцира приходите на сдруженията от разрешителни за лов. Освен това през тази година се регистрира и извънредно високата инфлация, която оскъпява фуражите и другите материални разноски за поддържане на дивеч.
Вноската за стопанисване на дивеч е средството, посредством което може да се компенсира затрудненото финансово положение на ловно-рибарските сдружения, с цел да извършват те пълноценно отговорностите си по стопанисването на дивеча.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ